Европейската комисия актуализира законодателството си, за да го приведе в съответствие с целите на пакет " Fit for 55" и "Зелената сделка" на ЕС. В нейното предложение за преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите (ДЕХС), което излезе на 15 декември 2021 г., нещата изглежда вървят в правилната посока.
Целта е до 2030 г. да се ускори намаляването на потреблението на енергия и въглеродни емисии. Съществуват някои нови разпоредби за нови сгради и някои минимални изисквания за енергиен клас за съществуващи сгради. Най-важните изисквания, които предложението съдържа, са:
- всички нови сгради да бъдат с нулеви емисии от 2030 г., а за обществените сгради - от 2027 г;
- акцентът остава върху енергийната ефективност, като същевременно държавите членки се приканват да отдадат по-голямо значение на здравословните условия на вътрешния климат в сградите, включително наличието на дневна светлина, което е важно за остъкляването;
- задължително изчисляване и оповестяване на жизнения цикъл, което е важно за потенциала за глобално затопляне (ПГЗ) на новите сгради от 2030 г. нататък.
Обновяването на сградите отново е признато за съществено за успеха на рамката на политиката на ЕС за сградите, тъй като повечето сгради, които ще се използват през 2050 г., вече съществуват и могат да имат по-добри характеристики само след обновяване. Ето защо е необходима поетапна вълна на обновяване.
Ето защо следните новопредложени разпоредби са много добре дошли:
►въвеждането на минимални стандарти за енергийни характеристики (МСЕХ), свързани с енергийните класове за всеки тип сграда, от 2027 г;
►въвеждането на паспорти за обновяване, които да помогнат на собствениците на сгради да направят планиране с препоръки какво да обновят и в правилния ред. Модернизирането на прозорците, разбира се, ще бъде сред приоритетите на тези паспорти;
►задължение за нови и по-подробни национални планове за обновяване.
Като се има предвид новото определение за сграда с нулеви емисии в преработената Директива за енергийните изисквания, става ясно, че топлоизолационните стъкла с ниски емисии и стъклата със светлинен контрол, които помагат за пестенето на енергия от сградите, но също така и слънчевите стъкла за покривни панели и BIPV, които допринасят за възобновяемата енергия на място, имат бъдеще в Европа.